Пещери

Десни сухи печ се намира около 2 км от селото в югоизточна посока, на хълма Чуката. Пещерата е достъпна за посещение без специална екипировка. Природна забележителност. Вероятно е използвана от праисторическия човек. Намерени са следи от пещерна мечка. През 1972 г. там е проведен медицински експеримент, за използването u за целите на лечението чрез престой на човек в изолирана среда. Престоя на хора, без контакт с външния свят е продължил 62 дни.

„Леви и десни сухи печ“

Разположена в землището на с. Долни Лом, общ.Чупрене, обл.Видин с обща площ 0,2 ха., обявена със Заповед №1187/1976г. на МГОПС(Министерство на горите и опазване на околната среда) за природна забележителност. Характеризира се с множество образувания на мармити, синтрови езера, пещерни кари, прилепови колонии. Консервирана за посетители с цел запазване на природните дадености от разрушаване и ограбване.

Ловен туризъм

ДЛС „Миджур” е разположено върху 19 500 ха по склоновете на Западна Стара планина и Дунавската равнина. Разстоянието от столицата София е 170 км. Теренът е разнообразен, предимно планински, с най-висока точка при връх “Миджур” – 2168 м. и едва 86 м. – в местността ”Божурица”, разположена в Дунавската равнина. Климатът е умерено-континентален.

(още…)

Традиции и занаяти

Непосредствената близост със Сърбия определя етнографската група на

местното население като турлаци.

Те се характеризират със специфични нрави, обичаи, диалект със заемки от сръбския език.

“Що е то турлак? Ни риба, ни рак. Он е балканджия и е шегаджия като габровлия, ама не е сметкаджия. А по работу и по инат е на шопатога брат.”
Девизът на турлаците е “Када кум прасе и ти вречу”, което ще рече, че когато ти се дава нещо, своевременно трябва да го вземеш, че после може и да не го получиш. Турлаците винаги посрещат гостите с баница и ракия.
Beкoвe наред гостоприемните балканджии са развивали своя поминък кaтo от видовете дървесина, добивана в региона са изработвани различни предмети с битово предназначение.

(още…)

Биосферен резерват “ЧУПРЕНЕ”

През 1973 г. в землищата на селата Чупрене, Репляна, Горни Лом и Стакевци е създаден горският резерват “ЧУПРЕНЕ”. През 1977 г. ЮНЕСКО го включва в списъка за защитени природни територии, като неделима част от международната мрежа на биосферни резервати. Около и в резервата могат да се наблюдават: бук, ела, смърч, планински божур и витошко лале, а от представителите на животинските видове – змия-усойница, кръсточовка, лещарка, благороден елен, вълк и др. В биосферния резерват “Чупрене” се е запазила единствената популация на глухара.Чупрене е името на един от най-големите биосферни резервати в Република България. Той е разположен по билото и североизточните склонове на Чипровската планина, Западна Стара планина. Разположен е в землището на село Чупрене, което е край Чупренска (река).

Горските насаждения заемат близо 90% от територията на резервата.

Част от горите са смърчово-елови и буково-смърчово-елови. Най-големи са насажденията от смърч, който образува гори с възраст над 1 век. Те имат важно значение за изучаване на смърчовите гори в България. Срещат се шестил, обикновен явор, трепетлика, планинска елша, планински явор и черен бъз. Има разнообразен животински свят.

От земноводните се срещат : дъждовник, гръцка дългокрака жаба, голяма крастава жаба. От влечугите : жълтоуха водна змия, усойница, медянка. От бозайниците : лисица, вълк, белка, златка, норка, дива котка, катерица.

Регистрирани са 68 вида птици. Сред тях са глухар, черен лешояд, бухал, скален орел, кълвач, дрозд, ястреб, керкенез, чучулига, пъдпъдък, орехче и други.

„Чупрене“ е единственият български резерват, постоянно обитаван от вълци.
 

База за ловен туризъм

Намира в местността „Бела вода” в Чупренеския балкан и е собственост на ДДС „Миджур”. Базата разполага 15 легла и предлага отлични условия на любителите на ловния туризъм.

Тел. 0936 4490; e-mail:ddsmidzhur@nug.bg

Хижа „Миджур“

Хижата се намира в  Западна СТАРА ПЛАНИНА в подножието на вр. Миджур (2168 метра) на границата между България и Сърбия. Хижа „Миджур“ е разположена на 8км от с.Горни Лом.
Хижата разполага с 10 легла, санитарни възли, столова и кухненски бокс, възможност за пълен пансион.

Работно време – ПО заявка

Телефон за контакти:0888 204 268; 0888 562 394
Coordinates: 43°25’41″N 22°43’0″E
 

Хижа „ Горски Рай”


Хижата е масивна триетажна сграда и разполага с 38 легла, санитарни възли на всеки етаж, кухня, бар, столова, топла вода, локално парно на твърдо гориво, ток на агрегат.
Хижата разполага със стаи със самостоятелни санитарни възли и топла вода.
– За групи над 20 човека предлагаме специални оферти.
– За групи и семейни празници,предлагаме и пълен пансион.

До хижата водят 5 екопътеки, минаващи през живописни местности. Предлагаме и преход с джип. На 5 часа път от хижата се достига до най-високия връх на северозападна Стара планина – Миджур (2168м.)
Оттук минава и най-дългата екопътека КОМ-ЧИПРОВЦИ-БЕЛОГРАДЧИК. Резерват „Чупрене“ е на площ от 1439,2 ха и от 1977 ЮНЕСКО го включва в списъците на защитени природни територии, изключително богати на растителни и животински видове, записани в Червената книга.Очакваме, че нашите гости ще се насладят на уникалната природа. Да я пазят непокътната такава каквато е, а също така, да изпитат удоволствие от собственоръчното събиране на горски ягоди, малини къпини, боровинки и различни видове хранителни гъби в зависимост от сезона.

Екстри
Предлагаме възможност за вкусно приготвени ястия с предварителна заявка, докато на закуски и супи може да се насладите по всяко време.
водоснабдена, електрифицирана от агрегат, с локално парно отопление, туристическа кухня и столова, ресторант

Разположение: в м. Бекинска шобърка
Надморска височина: 1450 м
Описание: комплекс от масивна триетажна сграда и 1 бунгало с общ капацитет 38 места
Съседни туристически обекти:
– вр. Миджур – 2168 м. (най-високия връх в Северозападна Стара планина) – 5.00ч.
– екопътека Ком-Чипровци-Белоградчик
– Биосферен резерват „Чупрене” от списъка на ЮНЕСКО – в непосредствена близост до хижата
Изходни места:
1. с. Чупрене – 17 км. по черен път, хижата предлага превоз с джип
2. гр. Белоградчик – 35 км
Връзки:
GSM: 0887 / 41-40-38
GSM: 0878 / 85-60-05
телефон: 094 / 60-19-16 (за резервации)
телефон: 094 / 63-78-59 (за резервации)

gorski_rai@yahoo.com

http://gorskirai.vidin.net/

 

Екотуризъм

Богатството на флората на Северо-западна България се дължи главно на голямото разнообразие от условия и почти Всички характери за България типове местообитпания. В отделни райони са се съзсали уникални условия за зараждането и обособяването нa така наречените „ендемити“ ‘ т.е. видове, които се срещат само в дадена местност. Такива са червената скална роза, йорданова камбанка, набраздената каменоламка, дългозъбо пропадниче, както и срещащият се само в Западна Стара планина (и никъде другаде по света) български ерантис.

 

(още…)

Екопътеки в Чупрене

Село Чупрене е изходният пункт на 4 от десетте екопътеки в района на Общината. За всичките, крайният пункт са чудно красивите местности на 1300 м. надморска височина – “ Бекинска шобърка “ и “Мартинов Камък”. Там има и условия за неколкодневно пребиваване за туристи /около 40 – 50 легла/.

Близостта на ухаещите на смола и билки иглолистни гори, пъстроцветни поляни, непресъхващите изворчета и чешми с ледено студено кристална вода са прекрасно съчетание за отдих и преклонение пред всемогъщата природа!
Ако се снабдите със специално разрешително и опитен водач, все още в най-отдалечените и глухи части на иглолистната гора може да намерите следи или даже да видите загадъчната птица Глухар /Tetrao urogllos/. Тук е най-северното находище на този застрашен от изчезване представител на животинското царство.
През пролетта и лятото по пъстроцветните поляни пламтят огънчетата на такива редки растения като Планинският божур /Trollius europaeus/, Петровия кръст /Lilium jankae/ или Жълтата тинтява /Gentiana lutea/. Белите букетчета на Нарцисовидната сасънка
/Anemone narcissiflora/, също може да се видят по поляните край пътеките 3, 4 и 6.
След летен дъжд, когато въздуха е прозрачен, от върховете “Поповица” /1500м./ на изток може да се наблюдават и без бинокъл водите на Тихия Бял Дунав… /екопътека 2 и 4/. В същата посока, като застинали морски вълни се издигат и Карстовите хълмове “Гламите”. Ако ги доближите, на пръв поглед, те са голи и пусти, но тръгнете ли по екопътеки 9 и 10 ще видите, че са пълни с живот. Многобройните пещери също са интересен туристически обект, защото са богати, освен с пещерните си образувания и със следи от праисторически хора и животни.
Често над отвесните скали описва кръгове в небето Скалният орел, по скалните ниши синеят цветчетата на Сръбската рамонда /Ramonda serbica/.
Единственото растение по този край, което притежава тайната на възкръсването! Поставено в подходяща среда след цяла година в хербария то се съживява!

(още…)

1 2